Имало едно време една приказна Принцеса. По цялата земя нямало по-красива и по-добра от нея. Усмивката и пленявала всеки, а косата и се спускала като най-дивния водопад. С един поглед можела да размекне всеки човек.
Но красавици като нея имало много, ала нито една от тях не била надарена с добро сърце и остър ум като нейните. Принцесата винаги намирала доброто, дори и в най-лошия разбойник, а който и противоречал, оборвала с остър език и бистър разум. Нейни приятели били всички животники - от кученцата на двора до птичките в безкрайното небе.
Също така избягвала да яде сладко ...
Продължи нататъкAла принцесата не била щастлива. Друго кралство и било на сърце и лято след лято се канела да поеме на път по света в търсене на щастието.
И ето, че заветният ден най-накрая настъпил. Принцесата оседлала верния си кон Сава и потеглила на запад - там, където слънцето се прибирало всеки ден, за да отпочине от дългия си поход. Пътят я отвел покрай бистри езера, бозкрайни зелени поля, осеяни с невиждани цветя, сенчести гори и буйни реки. Дивите животни и правели компания, а птичките и показвали правилния път.
Ала пътят към новото кралство бил дълъг и мрак започнал да се спуска над смелата Принцеса. В далечината тя видяла красив замък, където решила да потърси подслон. Щом наближила на пътя и изскочил ужасен робот-звяр, който изревал с най-грозния глас, който била чувала. Краката и се подкосили, клепачите и се затворили и нежната и снага се свлякла на земята...
Продължи нататъкСъбудила се окоавана към масивен стол от вековно дърво. Насреща и седял роботът - намусен и страшен.
- Принцесо! - израчил грозно той - Ти си вече моя робиня. От днес до сетния ти час ще ми слугуваш - всяка вечер, щом слънцето се скрие под хоризонта ще ми носиш салата и ракия. А след това ще играеш с мен табла. Но знай, че от мен по-добър играч няма!
Сърчицето на принцесата биело като лудо, но тя намерила сили и на лицето и грейнала лукава усмивка:
- Чудесно - промълвила тя, взела двата зара в нежната си ръка и ги хвърлила на дъската - Bring it on, sucker!
Разбий го!Щом и последната черна фигура напуснала дъската, нещо невероятно се случило. Роботът засиял по-силно и от слънцето. Замакът се разтърсил, а шампионката закрила очите си с ръка. Когато грохотът преминал, тя се осмелила да погледне и не могла да скрие изненадата си. По лицето и се разляла нежна усмивка, защото роботът-звяр се бил превърнал в снажен принц.
- Прости ми, Принцесо - заговорил той с мелодичен глас - зла вещица ме омагьоса преди векове и ме превърна в това чудовище, което седеше до преди миг пред теб. Сега магията вече я няма и отново мога да бъда себе си. Ала усещам аз, че магията не е напълно разрушена. Макар и в своето тяло, не мога аз да напусна този замък.
След което по най-бързия начин махнал оковите на Принцесата, вдигнал я внимателно със силните си ръце и коленичил пред нея:
- О, Принцесо неземна, векове наред мамех невинни дами като теб. Стотици са били оковани на този стол до сетния им час, но нито една не е била толкова красива и толкова добра на табла. Моля те от дъното на сърцето си, остани тук и се омъжи за мен.
Последата бяла фигура напуснала дъската пред тъжните очи на Принцесата. Мъката и нямала край, но тя била силна и не се отказвала. Стиснала зъби и не допуснала и една сълза да се отрони от красивите и очи.
- Добре, зло чудовище, но знай, че утре след ракията и салатата пак ще играем!
- Чакам с нетърпение! - изревал роботът и се оттеглил в покоите си, оставяйки красавицата да прекара нощта окована на стола
Изчакай до другия денУсмивка озарила лицето на принца. Той се изправил, целунал страстно Принцесата, сграбчил я и грижовно я понесъл на ръце към покоите си. Не излези от там чак до следващия месец. Любовта и щастието им нямали граници, усмивките не слизали от лицата им...
Ала това не продължило дълго. Принцът не можел да напуска замъка си, а страстта им бавно, но сигурно се изпарявала. Брачното им ложе било студено, двамата почти не разговаряли. Принцесата започнала да излиза все по-чесно с приятелки-принцеси и техните приятели благородници. Не след дълго коремът и започнал да расте.
Щом принцът видял това, насталал луд скандал. Принцесата не била виждала такава ярост, но и тя не му оставала длъжна. Отчаян, принцът побегнал към най-високата кула на замъка. Сипейки обиди, Принцесата го последвала. Принцът стигнал върха, обърнал се към съпругата си и я погледнал в очите с пламък, като в първата им нощ заедно.
- Сбогом, Принцесо моя - успял само да промълви той и скочил от кулата.
Принцесата уловила погледа му, сърцето и трепнало, и ловко скочила да го хване. Уви, и тя полетяла към земята.
Двете тела се строполили на твърдата земя. От красотата им нямло и следа. Принцът със сетни сили хванал ръката на Принцесата.
- Обичам те, любов моя - казал със сетния си дъх.
- И аз теб, винаги - били нейните.
Сълзи потекли като планински поток от очите на принца. Но в какво би се превърнал той ако пак задържи принцесата? Нима би искал да се превърне отново в чудовището, което бил до преди минута? Събрал сили, изправил се и се заключил в покоите си.
Принцесата не останала безразлична, но копнежът и бил по-силен от привличането и към принца. Тя оседлала коня си, напуснала замъка и след няколко дни пристигнала в новото кралство. Там прелестта, добротата и познанията и не останали незабелязани. Не минала и година и тя вече била кралица. Целият народ я обичал и покорно изпълнявал заданията и. А тя не стояла безучастно на трона - впрегнала талантите си в работа. Направила реформа в админситрацията и законодателството на кралството. До три години кралството вече имало най-високите нива на БВП на глава от населението в цял свят. Социалните и реформи направили така, че хората забравили какво е бедност. Поданиците били впечатлени от добротата и мъдростта и - вече никой не си и помислял да извърши зло деяние. Вместо това хората си помоагали един на друг. Господарката инвестирала сериозно и в научни магически изследвания. Скоро всички болести били преборени, всички страдания се стопили.
Принцът прекарал седем дълги години сам, плаччейки в покоите си. На осмата се надигнал и се взел в ръце. Превърнал рова около замъка в басейн със СПА атракции. Наел персонал, разчистили стаите и отворили хотел с казино. Благородници и благороднички от всеки край на света се избивали за резервация в замъка му. А всяка неделя принцът организирал най-пищният турнир по табла с много шампанско и бело!